# 12

…

Бай Ганьо,

ще да ни е прототипа.

Ние ще да сме продукта,

Продукт на време,

Безхаберие.

Да се остави той на първобитното,

да е алчен, безразличен, необразован,

не любящ….

да липсва интереса към света.

Да се затвори той в ума,

създавайки илюзия за представата си за света.

Как да очакваш от тях да имат те душа.

Та нали трябва да влезеш в обувките на ближния,

да простят на врага, и не само ами да го и обичат.

Но не знаят те какво е то любовта,

Не могат даже себе си да заобичат.

И да, това са хората сега.

Хора замръзнали  в студени времена,

Неспособни да видят вече съществуваща светлина,

светлина топла, готова да ги обгърне и успокои.

Не са готови да обичат себе си.

Изстрадали,

дали живота си за реалността.

Реалността,

която допуска ужасите по света….

същата която не разполага с правила.

Грешно те са гледали горките все навън,

Все през прозорец,

Търсели красота, смисъл на живота….

А той пък вечно бил е там,

но никой не се е осъзнал,

Смисълът няма,

но това което гледаш и си го представяш

Можеш просто да го изживяваш.

Няма нужда да гледаш през перде ,

А да излезеш.

Създадеш.

И да станеш част от твоето битие.

Сега са нови времена,

На новите творци,

Инжинери, програмисти.

Те ще трябва да видят светлина.

Иначе ние последните Бай Ганьовци,

Ще сме на света.

Може би по-добре ще е така.

Ще чакаме ли и ние някой да ни спаси

или пораснали сме вече и знаем,

че ще оправим и сами.

Вярваме ли в нашите мечти,

Вярваме ли, че светло бъдеще сме способни да спасим.