12 реда автопортрет

14 nov 2008, 11:10

Poesía

675 0 7

Композира ме вихър,
свири ме тъга
с вкус на горски плодове.
Обличам се с тиха,
черно-прозрачна мъгла.
Губя се в измислено-реални светове.
Струните ми не мирясаха,
отекват още акустично
с акорд, на минало ухаещ.
Продължават въпреки уплахата
да танцуват лирично
на фон, нетърсещ и незнаещ.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

12 реда автопортрет

Искате да прочетете повече?

Propuestas