17 nov 2012, 15:13

* * * 

  Poesía
374 0 0

Сивите дни изкълваха зърното на надеждата.

И по голия харман на душата 

без дъх препуска вятърът.

Едно зрънце зарито, 

от човката на дните скрито,

кълни потайно и носи светлина.

Спасени сме.

© Мая Тинчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??