22 ene 2012, 12:33

* * * 

  Poesía » De amor
635 0 5

*    *    *

 

О, беше пъпка наш'то цвете,

едва набола току-що,

но ти ръката си протегна

и скърши нейното стъбло!

 

Цветът тогава не увехна,

но никога не цъфна тъй,

о, както розите умеят

уханни дълго да цъфтят!

 

Сега е късно да поливаш

със сълзи раната в пръстта

и както нежно да я милваш,

о, наш'та роза прецъфтя!

 

А бе родена за царица

на всички хубави цветя...

Но нека злата ù съдница

заровим пак през пролетта!

 

Защото, виж, че има други

едва напъпили цветя -

уханни сини теменуги..,

и с тях разцъфва любовта!

 

  

© Даниела Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??