* * *
* * *
О, беше пъпка наш'то цвете,
едва набола току-що,
но ти ръката си протегна
и скърши нейното стъбло!
Цветът тогава не увехна,
но никога не цъфна тъй,
о, както розите умеят
уханни дълго да цъфтят!
Сега е късно да поливаш
със сълзи раната в пръстта
и както нежно да я милваш,
о, наш'та роза прецъфтя!
А бе родена за царица
на всички хубави цветя...
Но нека злата ù съдница
заровим пак през пролетта!
Защото, виж, че има други
едва напъпили цветя -
уханни сини теменуги..,
и с тях разцъфва любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Тодорова Всички права запазени
