31 mar 2018, 10:58

_@_

  Poesía
420 0 0

любовта е малко разнолика
в две жилетки облечено сърце
едната на повика откликва 
в другата чувствата топлят своите ръце

 

в пухкавата плетка сгушени нещата
чудят се да хванат накъде
към щастието и чудесата
или към сигурното но безлично дефиле

 

в два пуловера се е завряло
нека от страст да изгорим
не не искам вече твойто тяло
събличай – от студ да го унищожим

 

лудостта е неговото цяло 
за прегръдка винаги готов
но под ватеното одеяло
пожар бушува от злоба и любов 

 

цветя постлали са леглото
да е меко на неговата светлина
а то от бяс обхванато горкото
човечеството тормози с плачещата си душа

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Всемнелюб Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...