Mar 31, 2018, 10:58 AM

_@_

  Poetry
415 0 0

любовта е малко разнолика
в две жилетки облечено сърце
едната на повика откликва 
в другата чувствата топлят своите ръце

 

в пухкавата плетка сгушени нещата
чудят се да хванат накъде
към щастието и чудесата
или към сигурното но безлично дефиле

 

в два пуловера се е завряло
нека от страст да изгорим
не не искам вече твойто тяло
събличай – от студ да го унищожим

 

лудостта е неговото цяло 
за прегръдка винаги готов
но под ватеното одеяло
пожар бушува от злоба и любов 

 

цветя постлали са леглото
да е меко на неговата светлина
а то от бяс обхванато горкото
човечеството тормози с плачещата си душа

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Всемнелюб All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...