31.03.2018 г., 10:58

_@_

414 0 0

любовта е малко разнолика
в две жилетки облечено сърце
едната на повика откликва 
в другата чувствата топлят своите ръце

 

в пухкавата плетка сгушени нещата
чудят се да хванат накъде
към щастието и чудесата
или към сигурното но безлично дефиле

 

в два пуловера се е завряло
нека от страст да изгорим
не не искам вече твойто тяло
събличай – от студ да го унищожим

 

лудостта е неговото цяло 
за прегръдка винаги готов
но под ватеното одеяло
пожар бушува от злоба и любов 

 

цветя постлали са леглото
да е меко на неговата светлина
а то от бяс обхванато горкото
човечеството тормози с плачещата си душа

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всемнелюб Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...