Възлагах толкова надежди.
Толкова мечти.
Но ти ме предаде.
Продаде ме за 13 сребърника...
и боли...
И аз се чувствам разпъната.
От цялата болка тялото гори.
Но тя не е физическа, а душевна.
А аз тъпча сърцето си с викове - умри!
Но то ме проклина и бясно тупти.
В очите ми сълзи има
и болка във всеки мой стих.
...Животът продължава.
Отвън всичко кипи.
Нима е сън това, което преживяхме?
Нима е сън?
Но само вятъра ми отговаря...
а ти мълчиш ли, мълчиш...