27.12.2006 г., 11:13

13 сребърника

943 0 0

Възлагах толкова надежди.
Толкова мечти.
Но ти ме предаде.
Продаде ме за 13 сребърника...
и боли...
И аз се чувствам разпъната.
От цялата болка тялото гори.
Но тя не е физическа, а душевна.
А аз тъпча сърцето си с викове - умри!
Но то ме проклина и бясно тупти.
В очите ми сълзи има
и болка във всеки мой стих.
...Животът продължава.
Отвън всичко кипи.
Нима е сън това, което преживяхме?
Нима е сън?
Но само вятъра ми отговаря...
а ти мълчиш ли, мълчиш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...