27.12.2006 г., 11:13

13 сребърника

944 0 0

Възлагах толкова надежди.
Толкова мечти.
Но ти ме предаде.
Продаде ме за 13 сребърника...
и боли...
И аз се чувствам разпъната.
От цялата болка тялото гори.
Но тя не е физическа, а душевна.
А аз тъпча сърцето си с викове - умри!
Но то ме проклина и бясно тупти.
В очите ми сълзи има
и болка във всеки мой стих.
...Животът продължава.
Отвън всичко кипи.
Нима е сън това, което преживяхме?
Нима е сън?
Но само вятъра ми отговаря...
а ти мълчиш ли, мълчиш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...