27 дек. 2006 г., 11:13

13 сребърника

945 0 0

Възлагах толкова надежди.
Толкова мечти.
Но ти ме предаде.
Продаде ме за 13 сребърника...
и боли...
И аз се чувствам разпъната.
От цялата болка тялото гори.
Но тя не е физическа, а душевна.
А аз тъпча сърцето си с викове - умри!
Но то ме проклина и бясно тупти.
В очите ми сълзи има
и болка във всеки мой стих.
...Животът продължава.
Отвън всичко кипи.
Нима е сън това, което преживяхме?
Нима е сън?
Но само вятъра ми отговаря...
а ти мълчиш ли, мълчиш...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...