25 dic 2007, 7:34

* * *

1.8K 0 16

Добре ли си прекарваш ти празника, предателко?

Усмихната, щастлива, очакваща внимание...

Не вярвам да си спомняш, че аз съм жив, "приятелко",

и тебе още чакам, потънал във мълчание...

 

Не помня колко клетви изрече ти, предателко,

и точно колко пъти простих великодушно...

Макар и да те бранех от всичко аз, "приятелко",

заби ми нож в гърба и скри се малодушно...

 

Днес Коледа е, казват. Прощава се, предателко...

Прощава се на всички, които си обичал...

Простих ти... Весели се и радвай се, приятелко...

Аз дълго ще те чакам... във теб съм се заричал...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Ташков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Трудно е да се прощава...
    Знам го от опит...Боли!
    Но онзи който го направи
    Е просто победил

    ПОЗДРАВЛЕНИЯ ЗА СИЛАТА! ВЕСЕЛА КОЛЕДА!!!
  • Мдаааа... Прошката....
    Онова чувство, което те кара да се радваш и страдаш, да съ възторгваш и натъжаваш едновременно...
    Простих. Не знам, аз винаги съм умеел да прощавам. Дори да не искам да видя някого повече, вътре в себе си съм му простил...
    Тук случаят е различен...
    Никога не съм имал толковва тягостен ден в живота си, колкото вчерашния. Не желая да говоря за катарзис, възраждане и други подобни. Би било високопарно и не дотавм искрено.
    Истината е, че водя една битка със самия себе си, а съм силен човек и борбата е невероятно жестока.
    Накрая, който и да спечели, ще се радва на една пирова победа. Освен в един много специален случай....
  • Прошката е спасително чувство!
    .........

    Честото рождество!!!
  • Прошката е нещо прекрасно !!!Честита Коледа !
  • Силен, пробождащ стих!

    Коледа е... време за Прошка!

    Весела Коледа, Марин! Много, много усмивки от мен!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...