8 jun 2019, 14:46  

****************

  Poesía
1.1K 3 3

Градих и зидах хиляди прегради,
да ме спасят от всеки ги издигнах.
Да не ме удрят злите гдето сварят,
да пазят болката да не изригва.

 

Години минаха, но още зидам
стени високи криещи заника.
Издигат се дордето поглед стига,
прозорци нямат, дверите са скрити.


Така в градеж минават дните,
зазидах се самичък в моя вал.
Младостта ми с времето отлита
и дави ме в сладникаво-горчив морал.
 

И ето ме до днес се лутам
изгубен в моя мислен лабиринт.
Ключалка гдето видя с пръсти бутам -
Пирене бликва в древния Коринт.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Joakim from the grave Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересно, ще прочета като го пуснеш, мерси.
  • Да, и аз като всички останали.
  • Хареса ми.Зидаме стени с надеждата да се защитим, а накрая се оказваме затворници на собствената си предпазливост.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...