****************
Градих и зидах хиляди прегради,
да ме спасят от всеки ги издигнах.
Да не ме удрят злите гдето сварят,
да пазят болката да не изригва.
Години минаха, но още зидам
стени високи криещи заника.
Издигат се дордето поглед стига,
прозорци нямат, дверите са скрити.
Така в градеж минават дните,
зазидах се самичък в моя вал.
Младостта ми с времето отлита
и дави ме в сладникаво-горчив морал.
И ето ме до днес се лутам
изгубен в моя мислен лабиринт.
Ключалка гдето видя с пръсти бутам -
Пирене бликва в древния Коринт.
© Joakim from the grave All rights reserved.
