niabg13 (Евгения Калъчева)
44 25
3 abr 2010, 16:47

* * * 

  Poesía
505 0 4

И лек нюанс на шумна тишина,

потапяща се в залези от чувства,

издига се над бялата стена -

на изгреви, в които не е пусто.

И само с теб оставам, а светът

ме търси и ме чака, и ме иска;

прощавам се с несбъдната мечта,

но зная, че това не е излишно.

А после отминават часове

и аз догонвам нещо отлетяло,

а, всъщност, то догонило е мен,

защото си е мислило, че страдам.

От него взех частица, малка част,

но тя ми бе достатъчна да вярвам,

че с теб съм по-щастлива и летя,

и всичко е изпълнено със радост.

 

© Евгения Калъчева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??