niabg13 (Евгения Калъчева)
44 25
3.04.2010 г., 16:47 ч.

* * * 

  Поезия
514 0 4

И лек нюанс на шумна тишина,

потапяща се в залези от чувства,

издига се над бялата стена -

на изгреви, в които не е пусто.

И само с теб оставам, а светът

ме търси и ме чака, и ме иска;

прощавам се с несбъдната мечта,

но зная, че това не е излишно.

А после отминават часове

и аз догонвам нещо отлетяло,

а, всъщност, то догонило е мен,

защото си е мислило, че страдам.

От него взех частица, малка част,

но тя ми бе достатъчна да вярвам,

че с теб съм по-щастлива и летя,

и всичко е изпълнено със радост.

 

© Евгения Калъчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??