* * *
И лек нюанс на шумна тишина,
потапяща се в залези от чувства,
издига се над бялата стена -
на изгреви, в които не е пусто.
И само с теб оставам, а светът
ме търси и ме чака, и ме иска;
прощавам се с несбъдната мечта,
но зная, че това не е излишно.
А после отминават часове
и аз догонвам нещо отлетяло,
а, всъщност, то догонило е мен,
защото си е мислило, че страдам.
От него взех частица, малка част,
но тя ми бе достатъчна да вярвам,
че с теб съм по-щастлива и летя,
и всичко е изпълнено със радост.
© Евгения Калъчева All rights reserved.
