6 mar 2018, 20:58

***

  Poesía
488 0 0

Самотата...

Волна или неволна е тя?

С тръни във косата

вървеше из полята.

 

Ах, колко бе красива!

С тези алени страни

и с кървавите устни

и усмивката мъждива.

 

Ах, тази самота!

Тъй красива и греховна.

Пленяваше с очите тя...

И на човека предричаше му края.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дени Todos los derechos reservados

Това е първото произведение, което качвам. Надявам се да Ви хареса, а ако ли не ще очаквам критиката с удоволствие. Все пак човек трябва да се учи докато е жив. Много любов от мен. 

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...