Самотата...
Волна или неволна е тя?
С тръни във косата
вървеше из полята.
Ах, колко бе красива!
С тези алени страни
и с кървавите устни
и усмивката мъждива.
Ах, тази самота!
Тъй красива и греховна.
Пленяваше с очите тя...
И на човека предричаше му края.
© Дени Все права защищены