broken_girl (Дени)
1

6 мар. 2018 г., 20:58

***

Поэзия

489 0 0

Самотата...

Волна или неволна е тя?

С тръни във косата

вървеше из полята.

Ах, колко бе красива!

С тези алени страни

и с кървавите устни

и усмивката мъждива.

Ах, тази самота!

Тъй красива и греховна.

Пленяваше с очите тя...

И на човека предричаше му края.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Това е първото произведение, което качвам. Надявам се да Ви хареса, а ако ли не ще очаквам критиката с удоволствие. Все пак човек трябва да се учи докато е жив. Много любов от мен.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬