29 jun 2007, 0:35

17,15

  Poesía
983 0 5

Седемнадесет-цяло-и-Петнадесет...

Числото на изгубените в себе си...

 

Те посрещат сенките на деня в ума си без страх...

Те се спускат от върха, за да стигнат по-високо...

 

Седемнадесет-цяло-и-Петнадесет...

Числото на не-поета...

 

Той отдавна е влязъл в ума ти, искаш, но не можеш да прогониш...

Той те оплита в усмивката си и заспиваш наяве, потъваш...

 

Седемнадесет-цяло-и-Петнадесет...

Числото на уж-съществуващата ми съвест...

 

Тя винаги ме пази, дори да не искам...

Тя е самодивски  непокорна, просмуква се в тишината, потъва...

 

Повтаряй след мен...

Седемнадесет-цяло-и-Петнадесет...

Седемнадесет-цяло-и-Петнадесет...

 

Числото на света...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Питър Хайнрих Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...