20 may 2012, 8:56

* * * 19.05.2012

  Poesía » Otra
1.5K 0 6

женски ръце
топли
нежни
сурови
губят се в моите лапи


победен

потънал

извори чисти

очите ти

 

окован

сред свои

свободен

сред чужди

 

вечност

мярка за време

броя часовете

без теб

 

бяла стая

затихвам

песен последна

 

ти и аз

заключих

сърцето си

 

мълчание

крясък на птица

нощ



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктор Добрин Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поклон на начинът на писане на този стих ...
    Красиво за възхищение.
    Романтично ...

    Благодаря ти за хубавият ти коментар на стихът ми -Да липсваш на дете...
  • усещане за влюбеност...
  • Ех,тези окови,"свободен сред чужд"...,"заключване"...-няма главна буква,няма точка,запетая-може би написано на един дъх-Не знам!-има стих!!!Е,малко не разбирам,но успех!
  • Сега се поспрях и ми ... хареса! Пет, три по четири, три по три и ...едно мълчание...
  • Наситено и хубаво! Поздравления!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...