zelenvik (Виктор Добрин Димитров)
9 75

May 20, 2012, 8:56 AM

* * * 19.05.2012

Poetry » Other

1.5K 0 6

женски ръце
топли
нежни
сурови
губят се в моите лапи

победен

потънал

извори чисти

очите ти

окован

сред свои

свободен

сред чужди

вечност

мярка за време

броя часовете

без теб

бяла стая

затихвам

песен последна

ти и аз

заключих

сърцето си

мълчание

крясък на птица

нощ

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

gefita (Георги Табаков)

Поклон на начинът на писане на този стих ...
Красиво за възхищение.
Романтично ...

Благодаря ти за хубавият ти коментар на стихът ми -Да липсваш на дете...

2013-02-17T23:54:51+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

усещане за влюбеност...

2012-10-21T14:28:03+03:00
mariqslavova1947 (Мария)

Ех,тези окови,"свободен сред чужд"...,"заключване"...-няма главна буква,няма точка,запетая-може би написано на един дъх-Не знам!-има стих!!!Е,малко не разбирам,но успех!

2012-08-11T14:47:17+03:00
Меричка (Мери Попинз)

Сега се поспрях и ми ... хареса! Пет, три по четири, три по три и ...едно мълчание...

2012-07-09T22:40:00+03:00
contessa (Светла Асенова)

Наситено и хубаво! Поздравления!

2012-05-21T12:12:16+03:00

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0