23 feb 2011, 20:47

19-ти февруари

  Poesía » Civil
1.3K 1 24

 

Обесиха Васил Иванов - Левски на този ден,
но бесилото пламна с божествен блясък
и оттогава до днес от безвремието непобеден,
той възкръсва в сърцето на млади и стари.
Предадоха го свои, чужди го осъдиха на смърт,
а Левски се бореше за правда и достоен живот,
да бъде равноправен дом за всички светът,
жадуваше за Отечество без робски хомот.
Ние, неговите потомци, трябва да съхраним
вярата му, че ще пребъде доброто в човека.
Да застанем рамо до рамо и да победим
новите лоши, които плетат съвременни въжета,
за да обесят подло истината и светлината,
които искат да бъдем птици с пречупени криле,
да повярваме, че безсмислена дума е свободата
и да ни лишат от сбъднат полет в родното небе.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кръстина Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Антоан, много ме зарадва
    аналитичния ти коментар за Левски!
    Пожелавам ти здраве, щастие и късмет
    във всичко!!! БЪДИ!!!
  • Благодаря, Вилдан, много ме зарадва!
    Пожелавам усмихнато слънце над теб да грее,
    щастлива любов в живота ти да пее,
    и само сбъднати мечти да има в живота ти!
    БЪДИ!!!
  • Харесах посланието ти! Поздрав!
  • Благодаря, Марко, много ме зарадва!
    Пожелавам усмихнато слънце над теб да грее,
    споделена любов в живота ти винаги да пее,
    и само сбъднати мечти съдбата щедро да ти дари!
    БЪДИ!
  • ...Да застанем рамо до рамо и да победим
    новите лоши, които плетат съвременни въжета...
    Криси, желая ти здраве и щастие ! Честит Осми Март !
    <a href="/main.php?action=showuser&username=marco777&tab=2"><img src="http://s17.rimg.info/4fb3fa630cb0458a4e42c5bf4b769800.gif" border="0" /></a>

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...