***

2 jul 2011, 22:26

Poesía » De amor

760 0 1

Поела по пътя прашен,
ходя с мисълта една,
колко тъжно е сега,
когато имам свойта свобода.
Обгръща ме мъгла, мека като
мъжката ръка,
ръка, която се протягаше за мен
преди повече от ден.
Мъката, с която ти ме запозна,
когато каза - "не оставам, а си заминавам..."
върви редом с мен в нощта.
Думите ми избледняват, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

***

Искате да прочетете повече?

Propuestas