2 июл. 2011 г., 22:26

***

869 0 1

Поела по пътя прашен,
ходя с мисълта една,
колко тъжно е сега,
когато имам свойта свобода.
Обгръща ме мъгла, мека като
мъжката ръка,

ръка, която се протягаше за мен 

преди повече от ден.
Мъката, с която ти ме запозна,
когато каза - "не оставам, а си заминавам..."
върви редом с мен в нощта.
Думите ми избледняват,
не отекват те сега,
не е, както беше, като казах ти със сълзи на уста -
"Остани, любими, разбиваш моята душа..."
Гласът ти избледнява,но не и твойта красота,
знам, че още помниш как вървяхме с теб ръка за ръка.
Свободни сме сега, но мислим един за друг,

за дни предишни, пълни с толкова красивите въздишки.
Времето лекува, брани нашите сърца
и колкото да се преструва, сърцето вика "Свобода."

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деси Вълкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...