***

Jul 2, 2011, 10:26 PM

Poetry » Love

744 0 1

Поела по пътя прашен,
ходя с мисълта една,
колко тъжно е сега,
когато имам свойта свобода.
Обгръща ме мъгла, мека като
мъжката ръка,
ръка, която се протягаше за мен
преди повече от ден.
Мъката, с която ти ме запозна,
когато каза - "не оставам, а си заминавам..."
върви редом с мен в нощта.
Думите ми избледняват, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

***

Want to read more?

Random works