13 ago 2007, 12:31

* * * 

  Poesía
559 0 2
Когато пролетта настъпи
и слънцето ти се усмихне нежно,
забравяш дните снежни
и гледаш с толкова надежда.
Отваряш си прозореца широко
да влязат слънчеви лъчи,
да дойде Любовта ти отвисоко
с искрящи момини очи.
И случва се магията тогава,
изпълва твоето сърце.
Любов, която идва от простора,
не може с нищо да се спре!
Знамение е Тя и огън,
във който ти гориш със страст,
даваш всичко без умора,
за да свети и да топли нас!

© Маги Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??