* * *

13 авг. 2007 г., 12:31

Поэзия

679 0 2

Когато пролетта настъпи
и слънцето ти се усмихне нежно,
забравяш дните снежни
и гледаш с толкова надежда.
Отваряш си прозореца широко
да влязат слънчеви лъчи,
да дойде Любовта ти отвисоко
с искрящи момини очи.
И случва се магията тогава,
изпълва твоето сърце.
Любов, която идва от простора,
не може с нищо да се спре!
Знамение е Тя и огън,
във който ти гориш със страст,
даваш всичко без умора,
за да свети и да топли нас!

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения