13.08.2007 г., 12:31

* * *

899 0 2
Когато пролетта настъпи
и слънцето ти се усмихне нежно,
забравяш дните снежни
и гледаш с толкова надежда.
Отваряш си прозореца широко
да влязат слънчеви лъчи,
да дойде Любовта ти отвисоко
с искрящи момини очи.
И случва се магията тогава,
изпълва твоето сърце.
Любов, която идва от простора,
не може с нищо да се спре!
Знамение е Тя и огън,
във който ти гориш със страст,
даваш всичко без умора,
за да свети и да топли нас!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...