1 sept 2011, 15:53

* * * 

  Poesía » De amor
607 0 0

Когато си мислех, че съм единствен,

че ти ще бъдеш щастлива с мен

всеки изминал ден, и тогава

облак мрачен застана между нас

и аз видях онзи, за който ти би

живяла, ти би умряла и как той

с нежни слова постави усмивка

на твоите уста!

 

Как отново аз да те спечеля, кажи ми?!

Ти даваш ми знак, но после те виждам във мрак...

Играеш си с мен, не би ли трябвало да съжaляваш 

за това някой ден?

 

Аз искам да си щастлива, но не с него, а с мен!

Аз искам да си тъжна и да дойдеш някой ден,

да ме прегърнеш,д а усещам, че си близо и че 

никога не си била и няма да бъдеш далеч!

 

Защо сложи край?

Възможност ми дай!

Защо пропусна да дойдеш в моя Рай?!

 

Да, аз съм различен, но не значи,

че не трябва да бъда обичан...

 

Ето ги моите думи последни:

 

Ти грееш като Слънце през деня,

вечер ти си моята Луна и ти си

Музата, навлязла в моята душа,

и аз единствено за теб творя!

 

 

 

© Дамяна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??