1.09.2011 г., 15:53 ч.

* * * 

  Поезия » Любовна
697 0 0
Когато си мислех, че съм единствен,
че ти ще бъдеш щастлива с мен
всеки изминал ден, и тогава
облак мрачен застана между нас
и аз видях онзи, за който ти би
живяла, ти би умряла и как той
с нежни слова постави усмивка
на твоите уста!
Как отново аз да те спечеля, кажи ми?!
Ти даваш ми знак, но после те виждам във мрак...
Играеш си с мен, не би ли трябвало да съжaляваш
за това някой ден? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дамяна Димитрова Всички права запазени

Предложения
: ??:??