7 jun 2009, 10:26

* * *

  Poesía
703 0 0

Изпадам във летаргия,

от нощни духове обзета.

Чува се безсънна ария

на нечия душа

                          проклета.

 

Опитвам се да я намеря

в съзнанието изтощено,

а сънищата ù се смеят

от скрито място

                            защитено.

 

 

Не мога вече да я чуя -

скрила я е зла прокоба

и болка силна там души я,

та гласът ù  чезне в

                                  гроба.

 

 

Утеха вече нийде няма -

и таз душа сега изчезна

в безпокойната омара

на празна,

                  чужда

                              бездна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николета Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...