7 jun 2009, 10:26

* * * 

  Poesía
493 0 0

Изпадам във летаргия,

от нощни духове обзета.

Чува се безсънна ария

на нечия душа

                          проклета.

 

Опитвам се да я намеря

в съзнанието изтощено,

а сънищата ù се смеят

от скрито място

                            защитено.

 

 

Не мога вече да я чуя -

скрила я е зла прокоба

и болка силна там души я,

та гласът ù  чезне в

                                  гроба.

 

 

Утеха вече нийде няма -

и таз душа сега изчезна

в безпокойната омара

на празна,

                  чужда

                              бездна.

© Николета Попова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??