Изпадам във летаргия,
от нощни духове обзета.
Чува се безсънна ария
на нечия душа
проклета.
Опитвам се да я намеря
в съзнанието изтощено,
а сънищата ù се смеят
от скрито място
защитено.
Не мога вече да я чуя -
скрила я е зла прокоба
и болка силна там души я,
та гласът ù чезне в
гроба.
Утеха вече нийде няма -
и таз душа сега изчезна
в безпокойната омара
на празна,
чужда
бездна.
© Николета Попова Todos los derechos reservados