Изпадам във летаргия,

от нощни духове обзета.

Чува се безсънна ария

на нечия душа

                          проклета.

Опитвам се да я намеря

в съзнанието изтощено,

а сънищата ù се смеят

от скрито място

                            защитено.

Не мога вече да я чуя -

скрила я е зла прокоба

и болка силна там души я,

та гласът ù  чезне в

                                  гроба.

Утеха вече нийде няма -

и таз душа сега изчезна

в безпокойната омара

на празна,

                  чужда

                              бездна.