13 nov 2007, 12:04

20.04.1945

  Poesía » Otra
969 0 10
 

Германия.

Лето 1945-то.

20 април

 

Земята е кървава тиня.

Кален гроб за мъртви и живи.

Танкове газят изсъхнали ниви.

В канавките гният студени тела.

Безчет градове и села

сега са димящи руини.

Бомби над Вилах,

над Дрезден ,

над Кил,

над Берлин.

Навсякъде зинали кратери -

сякаш мъртви очи.

Райхът е пламнал от всички страни.

Смрад на горено човешко месо

се носи навред, но

не спира отбраната,

не спира атаката.

Картечници тракат

денем и нощем.

Залпове цепят небето,

където

кръжат самолети.

Ято след ято. И сипят гранати

Избухват снаряди ...

Райхът издъхва - изтърбушен концлагер.

Залез по Вагнер.

Смъртта неусетно се носи по вятъра.

В небето разперват криле черни гарвани.

Един подир друг екнат залпове.

Гузно и страшно мълчат  катедралите.

"Deutschland uber Alles!"

крещят криви букви по черни стени.

Лудост и хаос от всички страни.

Бегълци из руините скитат,

погнати от военна полиция.

Милост - за никого!

Бързо никнат бесилките.

В тази битка няма цивилни.

Няма невинни.

Само и мъртви и живи.

Сирените вият...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...