13.11.2007 г., 12:04

20.04.1945

954 0 10
 

Германия.

Лето 1945-то.

20 април

 

Земята е кървава тиня.

Кален гроб за мъртви и живи.

Танкове газят изсъхнали ниви.

В канавките гният студени тела.

Безчет градове и села

сега са димящи руини.

Бомби над Вилах,

над Дрезден ,

над Кил,

над Берлин.

Навсякъде зинали кратери -

сякаш мъртви очи.

Райхът е пламнал от всички страни.

Смрад на горено човешко месо

се носи навред, но

не спира отбраната,

не спира атаката.

Картечници тракат

денем и нощем.

Залпове цепят небето,

където

кръжат самолети.

Ято след ято. И сипят гранати

Избухват снаряди ...

Райхът издъхва - изтърбушен концлагер.

Залез по Вагнер.

Смъртта неусетно се носи по вятъра.

В небето разперват криле черни гарвани.

Един подир друг екнат залпове.

Гузно и страшно мълчат  катедралите.

"Deutschland uber Alles!"

крещят криви букви по черни стени.

Лудост и хаос от всички страни.

Бегълци из руините скитат,

погнати от военна полиция.

Милост - за никого!

Бързо никнат бесилките.

В тази битка няма цивилни.

Няма невинни.

Само и мъртви и живи.

Сирените вият...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...