22 may 2005, 1:45

20.05.2005г.

  Poesía
1.7K 0 2
Дращя по стената,
няма никой наоколо,
свличам се на земята ,
сенки наблизо ,
а съм тук сам със себе си
и ако искаш откъсни ми главата,
толкова ме боли.
Последното, което може да видиш
е блясък в очите ми,
а как искам да видиш света през моите очи.
Остава да кърви,
просто искам да се усмихна отново.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ами то ника ми е случайност , просто се роди първо от една случайно чута песен преди готини на папа роуч ... и от там, само че сложих едно тире, което вече ми стана като запазена марка
    ------
    чувствата се продоляват - все някога помни това, аз все още се надявам
    ------
    а твоето прасе в клетка на антибиотъци как се роди?
  • общо взето така си представям че би говорило едно насекомо с наранени чувства. как си избрал псевдонима си?

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....