22.05.2005 г., 1:45

20.05.2005г.

1.7K 0 2
Дращя по стената,
няма никой наоколо,
свличам се на земята ,
сенки наблизо ,
а съм тук сам със себе си
и ако искаш откъсни ми главата,
толкова ме боли.
Последното, което може да видиш
е блясък в очите ми,
а как искам да видиш света през моите очи.
Остава да кърви,
просто искам да се усмихна отново.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ами то ника ми е случайност , просто се роди първо от една случайно чута песен преди готини на папа роуч ... и от там, само че сложих едно тире, което вече ми стана като запазена марка
    ------
    чувствата се продоляват - все някога помни това, аз все още се надявам
    ------
    а твоето прасе в клетка на антибиотъци как се роди?
  • общо взето така си представям че би говорило едно насекомо с наранени чувства. как си избрал псевдонима си?

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...