И боса вървя по алеята мокра,

препъвам се в клонка и стъпвам във локва.

Обръщам се плахо и свеждам глава,

а очите ми срещат кална вода.

Заглеждам се в нея и виждам една

изгубена, болна и слаба душа.

Извръщам се бързо, обръщам ù гръб

и очите ми мрачни потъват във скръб.

Презряна от всички, далеч от света,

тя търси утеха в страха на нощта.

Деня тя посреща със злоба и гняв,

живота объркала в хаос и жаф.

Изправям се рязко и тръгвам напред,

връхлитат ме спомени в никакъв ред.

И някак незнайно подминах страха,

догоних и върнах аз свойта душа.