2002 отново
1.1K
0
0
И боса вървя по алеята мокра,
препъвам се в клонка и стъпвам във локва.
Обръщам се плахо и свеждам глава,
а очите ми срещат кална вода.
Заглеждам се в нея и виждам една
изгубена, болна и слаба душа.
Извръщам се бързо, обръщам ù гръб
и очите ми мрачни потъват във скръб.
Презряна от всички, далеч от света,
тя търси утеха в страха на нощта.
Деня тя посреща със злоба и гняв,
живота объркала в хаос и жаф.
Изправям се рязко и тръгвам напред,
връхлитат ме спомени в никакъв ред.
И някак незнайно подминах страха,
догоних и върнах аз свойта душа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анита Йончева Все права защищены
