14 jun 2008, 16:46

* * *

  Poesía
559 0 3
Безумно те обичам.
Отдалече си личи.
Към тебе винаги ще тичам
и накрая на света да си.

Ти открадна ми сърцето,
в мен събуди любовта.
Бих преплувала морето,
бих откраднала звезда.

Трепет, обич, нежност,
сещам още на мига,
щом до мене ти застанеш
и ме хванеш за ръка.

Искам силно да извикам,
на хората да изкрещя,
колко радвам се щом знам,
че те има на света.

Винаги, когато ме повикаш,
от щастие със птиците летя.
Винаги, когато ме целуваш,
на крилете съм на вятъра.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...