Jun 14, 2008, 4:46 PM

* * *

  Poetry
558 0 3
Безумно те обичам.
Отдалече си личи.
Към тебе винаги ще тичам
и накрая на света да си.

Ти открадна ми сърцето,
в мен събуди любовта.
Бих преплувала морето,
бих откраднала звезда.

Трепет, обич, нежност,
сещам още на мига,
щом до мене ти застанеш
и ме хванеш за ръка.

Искам силно да извикам,
на хората да изкрещя,
колко радвам се щом знам,
че те има на света.

Винаги, когато ме повикаш,
от щастие със птиците летя.
Винаги, когато ме целуваш,
на крилете съм на вятъра.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...