14.06.2008 г., 16:46

* * *

556 0 3
Безумно те обичам.
Отдалече си личи.
Към тебе винаги ще тичам
и накрая на света да си.

Ти открадна ми сърцето,
в мен събуди любовта.
Бих преплувала морето,
бих откраднала звезда.

Трепет, обич, нежност,
сещам още на мига,
щом до мене ти застанеш
и ме хванеш за ръка.

Искам силно да извикам,
на хората да изкрещя,
колко радвам се щом знам,
че те има на света.

Винаги, когато ме повикаш,
от щастие със птиците летя.
Винаги, когато ме целуваш,
на крилете съм на вятъра.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....