14.06.2008 г., 16:46

* * *

555 0 3
Безумно те обичам.
Отдалече си личи.
Към тебе винаги ще тичам
и накрая на света да си.

Ти открадна ми сърцето,
в мен събуди любовта.
Бих преплувала морето,
бих откраднала звезда.

Трепет, обич, нежност,
сещам още на мига,
щом до мене ти застанеш
и ме хванеш за ръка.

Искам силно да извикам,
на хората да изкрещя,
колко радвам се щом знам,
че те има на света.

Винаги, когато ме повикаш,
от щастие със птиците летя.
Винаги, когато ме целуваш,
на крилете съм на вятъра.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...