***
Въздух не ми остана вече, разбери.
По-зле и от цигарения дим, отровен.
Заел си цялото място почти.
И викът от ярост, пак остава неотронен.
О не, те не разбират
защо отново стремглаво гасна,
не разбират,
че живостта отново ме напусна.
И чакам пак с празните надежди,
да изгрее отново слънцето във мен.
Пак да погледна на света, тъй хубав вероятно, ...