***
Въздух не ми остана вече, разбери.
По-зле и от цигарения дим, отровен.
Заел си цялото място почти.
И викът от ярост, пак остава неотронен.
О не, те не разбират
защо отново стремглаво гасна,
не разбират,
че живостта отново ме напусна.
И чакам пак с празните надежди,
да изгрее отново слънцето във мен.
Пак да погледна на света, тъй хубав вероятно, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up