4 февр. 2010 г., 15:17

* * *

927 0 0

***

 

 

 

Въздух не ми остана вече, разбери.

По-зле  и от цигарения дим, отровен.

Заел си цялото място почти.

И викът от ярост, пак остава неотронен.

 

 

О не, те не разбират

 защо отново стремглаво гасна,

не разбират,

че живостта отново ме напусна.

 

И чакам пак с празните надежди,

да изгрее отново слънцето във мен.

Пак да погледна на света, тъй хубав вероятно,

ала тъй далеч сега от мен…

 

Знай, че аз вътрешно пропадам често,

нима виниш ме, че съм слаба.

Може би така е, но все някога

ще се възродя отново цяла.

 

В този миг, обаче, добре ми е така,

тъй жадно пия от мъката и лудостта.

И не мисли, че нарочно търся болката,

тя си е вродена в моята душа.

 

Тъй дълбока, тъй сложна съм за теб.

Ала пробвай се, може  би греша.

Трудно можеш да ме разгадаеш,

но в дълбините се крият и хубави неща.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анонимна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...