В навечерието на Коледа

ние погребахме седем тела!

Седем нетупкащи вече сърца!

Това бяха - нашите мили деца!

Каква ще е тази Коледа сега?

Дали ще е весела след един траурен ден?

Дали всичко ще бъде както по старому,

след като народът, вярвам, бе наранен?!

Дали всяка идваща Коледа

ще бъде с празнично настроение у нас?

И дали за майките на тези деца -

ще има ли Коледен празник за тях?!

Колко очи със сълзи се напълват

пред некролога на всяко дете?!

Нашите думи с нежност изпълнени

ще чуят ли вече някога те?!

Нека опазим децата си, Боже!

Да бдим и да радваме техните дни!

Защото никой от нас по право не може

да затвори невинните детски очи!

P.S.  Не знам какво да кажа и с кои думи да изразя това, което е в душата ми. Дори и това, което съм написала, не може да се сравни с болката, която е нагнездена дълбоко в сърцето ми.

Посвещавам тази творба в чест на трагично загиналите деца, покосени от една нелепа и нежелана от никого смърт, пред дискотека "Индиго", която по една жестока ирония на съдбата зачерни Коледните и Новогодишни празници на цяла България.

Отправям апел към всички онези, отговорни за опазването на живота на нашите деца, които ежедневно загиват по пътищата или по вина на родителите или дрогата. Но нека не търсим виновни, а да помислим заедно как можем да спрем или да предотвратим нещастия от подобен род, да опазим и съхраним най-свидното, което имаме...

ЗАЩОТО НАШИТЕ ДЕЦА СА НАШАТА ЛЮБОВ, НАШЕТО ЩАСТИЕ, НАШАТА ГОРДОСТ И НАШЕТО БЪДЕЩЕ!!!