1 dic 2017, 13:21

... 

  Poesía
462 0 0

Оплаквам щастието свое

и радвам се на своята тъга,

когато с птиците отлиташ

и се връщаш пак с тях,

а молех се да бъде пролет

и да бъдеш винаги до мен,

само тъй ще има полет

за дългосвирещия ни рефрен,

а знаеш ли, без тебе

аз съм птица без крила,

заклещена в клоните

на плачеща върба,

ех, колко да те чакам,

знай, че мога векове,

нима сърцето мое

все още те зове,

побързай да те видя,

мигът ни тъй ще спре,

не позволявай

любовта ни да умре.

 

© Никола Диманов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??