1 dic 2017, 13:21

...

  Poesía
749 0 0

Оплаквам щастието свое

и радвам се на своята тъга,

когато с птиците отлиташ

и се връщаш пак с тях,

а молех се да бъде пролет

и да бъдеш винаги до мен,

само тъй ще има полет

за дългосвирещия ни рефрен,

а знаеш ли, без тебе

аз съм птица без крила,

заклещена в клоните

на плачеща върба,

ех, колко да те чакам,

знай, че мога векове,

нима сърцето мое

все още те зове,

побързай да те видя,

мигът ни тъй ще спре,

не позволявай

любовта ни да умре.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Диманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...