24 may 2024, 7:48

24 май

  Poesía » Civil
474 2 9

 

 

На същия ден, преди много години,

събуждах се рано с надежда една.

Как слънцето ярко във свода ще свети,

с усмивка красива ще грее градът.

 

В сърцето надеждата пееше скрита,

че учим ли... сбъдва се всяка мечта,

а после с "отличник" на ленти с възхита

крачехме гордо, превзели света!

 

С химна космичен, "Върви ти народе,

към светлото бъдеще свое върви",

поемахме в строй /не съвсем възродени/,

но вярвахме силно, че той ни крепи.

 

Така марширувахме, песенно ято,

с вярата силна закърмила нам,

че словото чисто, най-българско, свято,

души ще въздигне, чрез братския плам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Едва издържах, Таня на тея манифестации, особено в жегите. Хубаво ни ги припомняш! 👍
  • Танче, по прекрасен начин ни честитиш празника, благодаря ти за това стихотворение!🥰Нека на 24 май си пожелаем в този ден на буквите, словото и на нашата духовност всеки миг да ни подарява семена от чувственост, които да засаждаме в душите си и на белия лист!💖
  • Да е честит на всички празника 24 май, който единствен ни обединява! Поздрави за творбата, Таня!
  • Анани - маршируването е да се хваща ритъма! Ти пък как не си се сетил досега!
  • Да, Паленка, доста често няма никаква връзка. Особено ако пишещият марширува...

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...