24 май
На същия ден, преди много години,
събуждах се рано с надежда една.
Как слънцето ярко във свода ще свети,
с усмивка красива ще грее градът.
В сърцето надеждата пееше скрита,
че учим ли... сбъдва се всяка мечта,
а после с "отличник" на ленти с възхита
крачехме гордо, превзели света!
С химна космичен, "Върви ти народе,
към светлото бъдеще свое върви",
поемахме в строй /не съвсем възродени/,
но вярвахме силно, че той ни крепи.
Така марширувахме, песенно ято,
с вярата силна закърмила нам,
че словото чисто, най-българско, свято,
души ще въздигне, чрез братския плам.
© Таня Мезева All rights reserved.
