* * *
617
0
1
Музиката ти поражда в мен сълзи,
с тебе чак душата ми запява
и рисувам своите мечти
в океана от любов, който влудява.
Ти не пееш за тъга,
но болката във мен е несравнима
и оставам с твойте песни пак сама
в тъмнината на нощта незрима.
И сега, когато не заспивам,
песента ти още във главата ми звучи,
и си мисля, че във нея любовта намирам,
а когато я намеря, тя мълчи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Анита Кирякова Todos los derechos reservados
