* * *

11 may 2007, 23:48

Poesía

504 0 1

Музиката ти поражда в мен сълзи,

с тебе чак душата ми запява

и рисувам своите мечти

в океана от любов, който влудява.

Ти не пееш за тъга,

но болката във мен е несравнима

и оставам с твойте песни пак сама

в тъмнината на нощта незрима.

И сега, когато не заспивам,

песента ти още във главата ми звучи,

и си мисля, че във нея любовта намирам,

а когато я намеря, тя мълчи.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.